о.Сими е малкото цветно бижу на Додеканезите, но макар и малко, ще ви направи усмивката голяма. Докато кораба ни приближаваше пристанището, пред нас нас се откриваше истинска картина с цветните неокласически къщи. Цветовете са първото нещо, което ни привлече вниманието. С право наричат острова един от най-цветните в света. Жълто, охра, керемидено червено, бледо синьо, бяло и розово. Но, най-много преобладаваха нюансите на жълтото.
Сими поддържа неокласическия характер на своята архитектура, тъй като през 1971 г. е обявен за историческо селище. Най-характерните къщи от 19 век са двуетажни или триетажни с триъгълен фронтон на фасадата и керемиден покрив, малки балкончета с желязна решетка, дървени врати и симетрични прозорци.
Островът е каменист с много малко зеленина. Скалите се състоят предимно от варовик. Първото впечатление при наближаване към сушата е доста противоположно от това, което ни очакваше.
До 1962 г. Сими е световно известен като център за улов на гъби, а Гиалос (пристанищния град) е едновременно с това е бил и главният град на Додеканезите с 30 000 жители. Различни фактори довели до емиграцията на населението, така че днес там живеят под 3000 души. Първите гърци, които се занимават с гмуркане за гъби, са жителите на Сими. Те са научили другите островитяни да се гмуркат, обработват и търгуват с гъбите. Чуждестранните пътешественици, посетили Гърция през Средновековието, вярвали, че гъбите се срещат само в района на Сими, тъй като само жителите на острова донасяли гъби.
Днес в града има няколко магазина, от които може да си купите гъби за вашата баня. Един сувенир, който може да ползвате всеки ден докато си взимате душ и да използвате цял живот.
Залива, в който се намира града е много красив. Къщите са разположени амфитеатрално по склоновете. Усеща се уют. Въпреки, че имаше туристи беше доста спокойно. Това е място за релаксираща почивка. Не случайно и доста знаменитости са посещавали острова през годините за да се насладят на спокойствието и красотата на този малък разкош. Джордж Буш старши, Силвио Берлускони, йорданската кралица Рания, датската принцеса Мери, Салма Хайек, Майкъл Дъглас с Катрин Зита-Джоунс, а тази година и ние 🙂
На обяд седнахме в една от таверните за да се насладим на гръцката кухня. Да презаредим батериите и да охладим страстите със студена бира. С нови сили продължихме разходката по крайбрежната алея. Атмосферата определено е приятна. Акостирали яхти, лодки и фериботи от едната страна и цветни магазини от другата.
Изкачихме се по стълбите (Кали Страта) към върха за да се насладим на панорамата с нейната великолепна гледка. По пътя нагоре имаше изоставени къщи потънали в разруха. Въпреки това, изглеждаха красиво. Градчето е толкова малко, че няколко часа са предостатъчни да разгледате всичко.
Следобяд се отправихме към една от най-известните природни забележителности на о.Сими. Качихме се на кораба и след 20 минути плаване навлязохме в залива Св.Георги.
ЗАЛИВА СВ.ГЕОРГИ
С камъчета и наситено синя вода, това е най-зрелищният плаж на острова, тъй като скалите се спускат стръмно зад плажа. Мнозина смятат този плаж за най-добрия на о.Сими и един от най-впечатляващите в Егейско море. Високата 300 метра отвесна скала, която стои зад плажа, създава фантастичен пейзаж за посетителите. Плажът е кръстен на параклиса на Св.Георги, който е построен на ръба на скалата. Достъпът до плажа е само откъм морето. Там няма таверни или други съоръжения от човешката цивилизация. Така, че трябва да сте подготвени с вода, храна и всички други нужди.
Корабът ни беше заобиколен от малки яхти и лодки. Водата е разкошна и само след няколко кадъра оставихме фото техниката и се потопихме в морето. Блажена наслада в този страхотен летен ден.
На тръгване, колкото повече се отдалечаваше кораба ни, толкова започваше да ни липсва „принцесата на Егейско море“. С удоволствие бихме се върнали отново на о.Сими.
travel me 